ПРЕДЛОЖЕНИЕ на БУЛСАР за ДОПЪЛНЕНИЕ
към ПРОТОКОЛ на ИАМА от 10.03.2011
по темата на срещата “Проблеми в морското търсене и спасяване” SAR
Уважаеми кап.Енчев,
Благодарим Ви предварително за предоставената ни възможност за изразяване на мнение, предложения и корекции към „Протокола от срещата на 10.03.2011” в ИАМА Варна.
Имайки предвид факта, че в „Протокола...” вероятно по технически причини, са пропуснати някой важни направени на тази среща изказвания, от името на организацията която представлявах – НПО „Булсар” и след консултации с ръководството, заявявам следното:
1. Подкрепяме предложението на г-н П.Бонев за актуализация на плановете за взаимодействие между държавните структури, като абсолютно необходимо действие, независимо от състоянието на цитираната законова уредба. Следва да се има предвид, че цитирания закон (ЗМПВВПП) не касае другите участващи в срещата държавни институции, той се отнася само и единствено за задължения на МТИТС. Не сме запознати, какви идей са замислени за промяна на член 65 (бивш70), но единствено необходима промяна в него е да се възстановят постановките му както си бяха в старата редакция. Тя беше съобразена с ратифицирани от Р.Б., конвенции ICCA-48; IHS-58 ; SOLAS-48/60/74; UNCLOS-82 и други. Сегашния текст на този член-неговата ал.3 е в несъответствие и противоречи на ЗЗБ - на чл. 3.(2); чл. 20 (1) и (2); чл.21, в несъответствие е и с принципни постановки на конвенция “SAR-79”, Приложение-1, Глава-1, 1.3.3, а също така и на някой други конвенции и редица Резолюции на ИМО. От друга страна цитирането на КТК като правен документ засягащ SAR е неуместно и неверно. КТК (чл.1 а.1) е кодекс който урежда обществените отношения във връзка с търговското корабоплаване, а чл.98 задължава всеки един капитан (при определени условия) да се включи в SAR акция. Този член има преди всичко частно-правен характер – От Капитана на кораба и екипажа му да бъде снета всякаква отговорност за отклонение, закъснение от чартера и/или други щети, поради включване в SAR акция. Хумания дух на фразата в този член произтича от СОЛАС, МКМП-82 и други конвенции, но естествено заслужава емоционални адмирации. Имайки предвид казаното по горе, не разбираме смисъла на очаквани промени в ЗМПВВПП и КТК.
2. По отношение на изразената от г-н Пламен Бонев тревога, че „МСКЦ няма специалист по координация на въздушни средства”, считаме, че следва да се има предвид, че всяка една структура притежаваща плаващо (авиационно) средство, ангажирано в SAR акции, следва да е обучило екипажите си, специалист за координация с OSC и т.н. Вашата задача е да уточните работни и запасни честоти за комуникация с МСКЦ, да изисквате те да умеят да комуникират на английски език и другите изисквания възникващи по време на операция. Моля да отбележите, че ако някоя от държавните (с изключение на МСКЦ) или неправителствени структури осигуряващи ARU, изпитва заруднения по този казус, нека знае, че БУЛСАР сме готови, безвъзмездно да обучим тяхен офицер за свръзка с МСКЦ, с координатора на мястопроизшествието и други спасителни единици.
3. Подкрепяме предложението на кап.Александър Александров, за включване и на други НПО (например БАМК и т.н.) в списъка на организациите, които да вземат участие като наблюдатели в подобни срещи. Мисля, че специалистите познаващи законодателството знаят, че държавните структури, при изпълнения на действия в обществен интерес, са задължени да осъществяват взаимодействие с регистрирани в обществена полза неправителствени организации и граждани. Горното се обосновава с факта, че при решаване на значими социални проблеми, за които държавата не притежава достатъчен ресурс, тя се принуждава да ползва свободната воля и желание на отделни личности и сдружения в обществена полза, декларирали готовност да помагат на уязвими лица, в случая бедстващи хора. Структурите (търговски дружества, фирми и т.н.), които по силата на законови постановки се стремят към материални и/или финансови облаги, не могат да бъдат превличани по този начин за тази алтруистична дейност. В този смисъл участие на частни търговски дружества (организации) не е предвидено, вероятно от посочените по горе аргументи, поради опасност за възникване на конфликт на интереси и нелоялна конкуренция. Тяхното използване става по друг порядък, което не е предмет на обсъжданата тематика в момента. В този смисъл ние подкрепяме загрижеността и съвсем справедливата забележката на г-н Росен Райков по отношение на консултациите за медицинска помощ т.е. за медицинското осигуряване, осъществявано до сега от ТБ-Варна. Цитирам Р.Р: „….транспортна болница Варна, но към момента тя вече е търговско дружество”; Край на цитата.
4. По повод моето изказване, че „SAR (ТиС) е хуманитарна дейност в обществен интерес, а не търговска в частен интерес и като такава, сътрудничеството Ви следва да се съобрази с тази постановка т.е., без намеса на търговски дружества”, последва внезапна, неетична реакция на г-н Д.Пенджуков представител на „МУЛТРА Шип”-Вургас, изразяваща се в следното „...това са личностни нападки и отношение .....”. Явно, че г-н Пенджуков притежава твърде скромни критери за уважение и приличие, защото много грубо ме прекъсна, и ако не бяхте го спряли, щеше да се наложи представителите на БУЛСАР да се оттеглим от съвещанието. В протокола тази фраза отсъства и моля тя да бъде отразена точно така както бе изречена, защото зад тези опити се крие много сериозен чужд на дейността интерес, несъвместим със законовите постановки, смисъла и философията на дейността по спасяване на застрашен човешки живот. Горното си пролича и в по нататъшните претенции на господина за това, че „... за тяхната работа също би било полезно да имат текуща информация за МТО обстановката”. Ами, „тяхната работа” не е в обществен, а в частен интерес и има много просто решение - да сключат договор с метео службите и да си плащат за информацията. Същото се отнася и за ползване на друг вид информация, при която пък може да възникне конфликт на интереси. Не на последно място отбелязвам и факта, че в поканата за участие в срещата фигурира БУЛСАР и аз изразявах мнението на организацията така,че присъствието ми не носише личностен характер. По нататък г-н Пенджуков от „МУЛТРА Шип” продължи с настояване за включването им в SAR действия по следния начин, цитирам Д.П. „Според нас е необходимо влекачите също да бъдат привличани в операции по ТС, имайки предвид, че влекачите са първите и последните, които отиват и се връщат до/от кораба” Край на цитата. Според нас пък, това показва и доказва твърде скромната му представа за дейността SAR. Защото движението до корабите на рейда и задълженията на държавата за осигурява SAR в отговорния район са несъизмерими дори само като площ. Учудваме се от факта, че ръководител на специализирана фирма не знае или не желае да се прилагат международните и национални принципи и норми в такива случаи. Защото всеки един кораб независимо от неговото предназначение, ако по време на изпълнение на целевите си функции, попадне в зоната на инцидент трябва да се обозначи на MRCC и ако центъра прицени, че има нужда от неговото риквизиране, това би се случило. Разходите за включването в операция SAR остават за сметка на корабособственика. Всякакви други сценарии (включително и този на упоменатия господин) излизат извън законовите постановки и преминават в предоставяне на приоритет на една частна компания пред други подобни, а с това се навлиза в зоната на монополни състояния, конфликт на интереси и несправедливо отношение към останалите буксирни компании при Salvage ситуации. Предполагаме, обаче, че г-н Пенджуков е имал предвид че при „ангажиране” ще получават обещаваните от бившия изп.директор на ИАМА г-н Апостолов 30-40 хил. лв., годишно. Само, че с подобни изяви и предложения от 2008 г,, насам и след изваждането от експлоатация на „Перун” и „Мизар”, се стигна до положение щото Министерството на транспорта (МТИТС) да наруши и неизпълнява възложени от Закон конкретни задължение, при това не само за SAR, а и за защита на критичната морска инфраструктура. При един сериозен инцидент например с пътнически кораб в зоната ни на отговорност, не ми се мисли кой ще го отнесе. Ние считаме, че идва време някой да плати за тези съмнителни сценарии и емоции от категорията „приказки за ахмаци” отправени предизвикателно към морския ни елит, при това разигравани на гърба на българския данъкоплатец.
5. По повод изказването на г-н С.Янев, че „че към момента няма техническа възможност за връзка между вертолетите и кораб (респ. МСКЦ)”, не разбираме в качеството си на какъв г-н Янев изрази това категорично мнение? Той е представител на частни материални интереси, неразбираемо е какво отношение има към план за взаимодействие между държавни структури и т.н. В тази връзка важи казаното от нас по горе в т.3. Съгласно изискванията за комплектация всяка една RU, тя трябва да притежава съответните средства за връзка с евентуално бедстващи плаващи или въздухоплаващи средства. В противен случай, тя не покрива критериите за подобни типове единици и минава към случайно включени в операцията спасителни средства с ограничени функции и понижено доверие за точно изпълнени задачи. Няма задължение към търговските кораби да бъдат снабдявани с подобни средства, за тях важи редът за комуникации при бедствие така както е заложен в ГМСББ;
6. Във връзка с загрижеността на г-н П. Бонев, цитирам: ”До момента се използва програмния продукт „SAR PC” и зададе въпроса „...може ли представителите на фирмите за обучение да предложат по-добър програмен продукт и какви са финансовите параметри на курсовете” край на цитата. По този повод трябва да се знае, че програмното SAR осигуряване от какъвто и да е тип, включително “sar pc” (макар и по нов продукт, а има и още по нови), не е панацея за планиращия орган. Например „sar pc” при сравнително точна внесена информация допуска грешки от около 30%, което за целите на спасяване на човешки живот е много сериозно несъответствие. Трябва сериозно да се осъзнае, че изобщо при каквото и да е програмно осигуряване, ролята на компетентен координатор е изключително важна и решаваща в периода на планиране и реализация на операцията. Програмните продукти колкото и да са добри, трудно могат да бъдат точни и актуални за всяко едно отделно място, обстановка и отчитане на други фактори и обстоятелства, защото ситуациите в SAR операция са уникални при всяка акция и само координаторската висока професионална подготовка, опит, познаване на въздействащите фактори и обстоятелства в съответния район, могат да спечелят време, ресурс, а благодарение на това, че действат високо квалифицирани и мотивирани специалисти, операцията да протече високо ефективно и да бъдат своевременно спасени бедстващите. Според нас би следвало усилията да се „въртят” основно в кръга „системно обучение, тренировки, командно-щабни учения, практически занимания” и т.н.
7. В протокола отсъства запис и за още едно провокационно заплашително подхвърляне на г-н Пенджуков, а именно „На нас вместо МУЛТРА Шип, ни казват МУТРА Шип”. Цялата фраза не бих могъл да повторя, но записаното по горе бе изречено. Потресен съм! Искаме категорично да заявим и предупреждаваме г-н Пенджуков, че мутренското време в България отмина, не сме и в колониалната епоха на раздаване на огледалца и мъниста на аборигени срещу отстъпени територии и т.н. Нашето българско морячество, спомагателния и аварийно-спасителния ни флот бяха на много голяма висота. Ние нямаме нужда да ни омайват с думи, а в същото време да констатираме, че родния поминък си заминава, че изграденото от предните генерации национално морско стопанство, се руши и се правят опити за продаване или даване под наем за „жълти стотинки” ценно национално имущество. Българския народ подкрепи влезането в ЕС не за да бъде ограбван, а за да бъдем една единна прогресираща и надграждаща нация с цевилизования свят. Примери за това което тревожи нашата организация се събраха доста и всяко едно провокативно подмятане ни задължава да сме на щрек и да реагираме адекватно. Ето няколко примера:
-Опити за ликвидиране на националната морско спасителна служба от бившото ръководство на МТИТС, чрез оценяване на уникалния многофункционален спасителен кораб „Перун” на смешната стойност 50-100 хиляди Евро, при пазарна 8-10 млн Евра, а за държавата ни – безценен, последвалото му изоставяне без екипаж и без финансова поддръжка и т.н.
-Пренебрегването на собственият им (ИАМА) дежурен кораб „Мизар” по време на възникнал инцидент (Мейдей-27.08.2008 от кораб Lady F”), въпреки, че „Мизар” бе два пъти по близко и съгласно УП на ИАМА именно той (ДМА-Варна) следваше да бъде насочен, но тогавашния изп.директор Николай Апостолов изпрати влекач на ....... „Мултра шип”, който проведе спасителна (Salvage) операция. С това си действие г-н Н.Апостолов допренесе за нереализиране на съответстващи приходи за бюджета на стойност (по наши сметки) около 80,000 Евра. Освен това не бяха платени никакви спасителни възнаграждения на участващите екипажи на катера „Спасител 2” също собственост на ИАМА, останаха непокрити разходите на ИАМА за това участие, разходите на морския граничен отряд, които съгласно ратифицираната от Р.България конвенция „ISC-89”, а и по националното законодателство имат право на справедливо възнаграждение (спасителите на хора имат равни права с тези спасили имуществото).
8. Г-н Пенджуков обяви също така, че „Мултра шип” са пратили писмо с предложение до г-н Петър Киров по въпроса за включването им в SAR мероприятия. Питаме: Защо до Петър Киров? Той не е специалист по морско търсене и спасяване, няма и морско образование, а освен това ИАМА си има изпълнителен директор. На всичко отгоре г-н Петър Киров продължава да защитава и развива теорията на Апостолов за „участието на частни компании в дейността SAR” теория, която се опитва да ни натрапва и г-н Пенджуков. Тази волно или неволно обединена стратегия ни очудва и ни кара да се замислим, до колко предложенията в този състав са добронамерени? Струва ни се, че има нещо гнило в тази пропаганда и според нас намирисва на конфликт на интереси дори и повече, но това засяга имиджа, интересите и задълженията на ИАМА, МТИТС и е проблем на други структури. Дадохме само няколко примера, които обясняват раздразнението на г-н Димитър Пенджуков и доказващи, извличане на частна икономически изгода чрез дейност в обществен интерес, за която българския данъкоплатец заплаща за поддържането на сили и средства, а друг ползва облагите .... Ето защо нашата НПО и други граждански организации се борим за защита на националните ни интереси, защото не е допустимо българския данъкоплатец да поддържа с държавни средства безспорно необходимата структура за изпълнение на такива функции, а печалбите при подобни на спомената ситуация да отиват в чужди джобове. А сега тук, на тази среща се пробутва фразата „личностни нападки”, и небрежно подхвърлена заплашителна фрази от типа „Казвам ти дъще, сещай се снахо”! Ние горещо защитаваме националните си интереси и люлченото си море и нямаме личностни интереси. Няма да спрем да се борим с опитите на отделни лица, като Николай Апостолов, Петър Киров и другите край тях, които разпространяват арогантната версия, че няма нужда от специализирана морска спасителна служба, защото имало частни буксирни компании, и всичко това вършено при наличие на ясно изявена теза в националния закон за подържане на специализирана такава служба. Същото изискване го има и в ратифицирани от Р.Б., международно правни инструменти. БУЛСАР очаква извинение за нанесена обида и благодари на водещия председател - к.д.п. Енчев, който не допусна нападките срещу нас да продължат до края.
9. По т.2 –По отношение участието на НПО БУЛСАР в БРИЗ-2011, пропуснах да кажа, че предвиждаме участие на наши въздухоплавателни и морски единици, както и демонстрация на изработено у нас за нуждите на БУЛСАР специализирано имущество за изваждане на бедстващи от водата хора, за морски и въздухоплавателни спасителни единици; Уважаеми г-н Председател на срещата, Усъвършенстването на морската ни спасителна готовност се явява обективна необходимост засягаща няколко министерства, обществени организации в бранша, морското ни съсловие, предвид интензитета на трафика в нашия отговорен район, подготвяните концесии за проучвания за добив на нефт в шелфа ни, евентуалното строителство на нефтен терминал, увеличения превоз на нефтопродукти, морския и религиозен туризъм, туристическата крайбрежна ндустрия и т.н. Тези фактори налагат сериозно да положим усилия за запазване и възстановяване на съществуващия макар и изоставен в момента национален плаващ и човешки ресурс, за неговото разгръщане и попълнение. В противен случай ще се наложи да „свалим родния флаг на половина” и други да вдигнат край родните ни брегове тяхния. Мислим, че съседните (черноморските страни) много добре осъзнават този проблем и без да Ви затрупвам с цифри, ще посоча единичен пример-Украйна започна да влага около 75 млн.евро за развитие на аварийно спасителния си флот. Време е да се събудим.
Моля настоящото допълнение да се счита за неделима част от „Протокола от срещата SAR в ИАМА на 10 март 2011г.”
За и от името на НПО “БУЛСАР”
k.д.п. Никифор Герчев, MNI, SM, MEENA
